Поезия от бъдещету
ПОЕЗИЯ ОТ БЪДЕЩЕТУ
Що ни земъ да напишъ
бъдищи куплети,
дету всеки ша издиша,
ша римува и ша свети
с свойте думи диалектни.
Ша пишува както искъ,
щото няма задължение
да римува правописно,
правоговорно и верну.
Кирил и Методи е история,
а пък брат му де се дяна.
Правописът е подобие
на изминалата наша слава.
Аз съм гражданче от Европейско
и човек съм на света.
Нещу българско и родно
знам, че гине в самота.
Но творец съм и пунтиръм
аз световните творци,
днес по модата премирам,
светят ярките звезди.
Що стана, читателйу?
Май ни можиш мъ разбра.
Нищу, аз пишувам верно
и четът ме в нашите села.
По английски съм отличник,
там граматиката знам.
Имало е кирилица нявгъш,
но не я разбирам грам.
В училищиту ни родно
учят я по избор, май.
Но се знае всенародно,
че на българския идва край.
© Мария Чомакова All rights reserved.
