Mar 22, 2008, 6:05 PM

Поезията

  Poetry » Other
776 0 5
 

          ПОЕЗИЯТА

 

 

 

За поета римата е силно вино,

а думите са вечната искра

или разстрелващи куршуми.

Листът бял е книга ненаписана

за свобода, любов и истина.

Поезията за поета е съдба,

а талантът - неизбежна орис.

Талант от виното да пиеш,

но не като сатир да се опиеш.

Да светиш с мека светлина,

в сърцето злото да убиеш.

На другия да подариш мечта,

не зад думи истина да криеш.

Да поведеш народа на борба

или за свобода венци да виеш.

С думите на влюбена душа

поета може като никой друг

да подари човеку земен рай,

да открие тайните на любовта

и да рисува приказки без край.

Но истински поет ли си, дори

и рими да плетеш умело,

ако не желаеш с твоите слова

да пребориш всяко земно зло,

на хората надежда да дадеш,

за да те помнят винаги с добро?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...