Mar 29, 2013, 7:49 PM

Погалена

  Poetry » Love
985 0 5

Едно сърце, в което да ме има,
една Душа - със мене да лети;
непрèходна и неповторима
една Любов във мене да гори. 
Едни очи, обърнати към мен,
прегръдката на две ръце,
един копнеж, от тебе запленен -
докосване на ангелски криле. 
Една звезда - за мен изгряла
и огън, във който да горя;
небесен ключ от портите на Рая
и път за мен - към Вечността.
В прегръдката на Вечната и Святата,
вървя със теб през огън и вода;
божествен танц, сред лунни необятия
танцувам, погалена от Любовта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...