Mar 29, 2013, 7:49 PM

Погалена

  Poetry » Love
992 0 5

Едно сърце, в което да ме има,
една Душа - със мене да лети;
непрèходна и неповторима
една Любов във мене да гори. 
Едни очи, обърнати към мен,
прегръдката на две ръце,
един копнеж, от тебе запленен -
докосване на ангелски криле. 
Една звезда - за мен изгряла
и огън, във който да горя;
небесен ключ от портите на Рая
и път за мен - към Вечността.
В прегръдката на Вечната и Святата,
вървя със теб през огън и вода;
божествен танц, сред лунни необятия
танцувам, погалена от Любовта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...