Поглед
Погледни се с твоите очи!
С онази светлина на истинският Аз!
Преминал си през нищото до тук...
уморен от думи, останал си без глас.
Със самотата си сприятелен
съдбовно и кармично здраво,
дошъл си сам със името човек,
недей, не я гони, тя с тебе е по право.
Че всеки кух стремеж, е глупост,
пързалка към наивно себелюбие.
Животът е с индивидуална лудост,
зависеща от лично слабоумие.
Самотата е пътечка с вътрешен компас
изправила ни с поглед, но навътре.
С една напред... или три назад,
но в правилна посока да завърнем.
© Валя Сотирова All rights reserved.
