Погледни ме, погледни!
Виж, че те изпивам цяла
и обливат ме вълни
приказни, до нежност бяла.
Ех, не крий се, не, недей!
Този свян ме подлудява,
погледни ме, погледни,
всичко в мен се разиграва.
Ще застана тук, до теб,
със цветя ще те обкича,
ще омекнат колена,
ще те гледам и въздишам.
Ще те хвана за ръка
и дъхът ти ще ме гали,
стихнал в кичурче коса
от целувки онемяли.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
