Погледни звездите!
Защо те е страх да погледнеш звездите?
Мен или теб търсиш там-
запазени през вечността от дните,
които белези оставят от печал.
Своето име четеш сред безкрая,
невидимо за хорските очи,
ледена усмивка ме смразява-
сълзи и вино -две към три.
Дали металът ще превърнеш в злато
е все едно, нали така?
Колбата е пълна с друго-
течна мъдрост, малко суета.
Погледни я , чакам да я видиш,
твоята и моята звезда,
която пътя ни огрява
и подсказва нашата съдба.
© Роксана Медичи All rights reserved.
