Погледът неразгадан...
Поглеждам във очите ти и се извръщам,
от там ме гледа ледено сърце.
Зад маска сякаш криеш нещо.
Какво ли има под това лице?
Знам, дори Земята има чувства -
нали в недрата й страстта гори.
Дали и в твоята душа това се случва
или, вместо огън, камък там тежи.
Неразгадана книга криеш във душата,
но кой ли има смелост да я прочете.
На мен ли ще даде това съдбата
или при друга ще я отнесе..
© Симс All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
