Погребението
Безсмислена, фалшива игра,
скучна, банална пиеса,
поредна надежда, поредна лъжа,
празна сцена, прозрачна завеса.
Удар, болка, синини,
заплака вечният роб
и сиви стари мечти
погреба в безименен гроб.
Въздъхна, сълзите изтри
с изморена, кална ръка,
бирата си допи
и върху гроба се изпика.
© Алекс учо All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
