Aug 25, 2007, 4:45 PM

Поход

  Poetry
585 0 3
Човечеството, тръгнало на поход...
От памти век върви напред...
Открива своя огън...
Писмо и четмо идват му на помощ...
И все се взира...
Търси брод...
Тежки времена настъпват...
Нявга гине род, възход...

Човечеството, тръгнало на поход...
Нима развръзката е във войни!?
Разбрало, своите големи истини...
Разбрало и малките...
ЧОВЕК да си, ЧОВЕК!
Похода докрай да извървиш...
И винаги, дори без име и пари...
Откривай свойте истини...
Намерил... своя пристан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...