Походът...
По идея на beti (Бехрин ) от коментара и под мой стих тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100077
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак,
едни по-силно, други - слабо...
Гледат към върха на планината,
мечтаят - луди романтици,
дали ще издържат краката им,
жаби са все пак - не птици!...
Събрали се - решили те накрая
и тръгнали на поход към върха,
а старите поглеждайки "безкрая"
далечината - спирала дъха...
- Не можеме да стигнем - срам!
Ще ни напуснат бързо силите,
всички ще измреме там,
ще погубим и децата - милите...
И всеки метър тежък бил,
изгубвали жабоците надежда,
и падали оставайки без сили,
не спирайки да хленчат и... нареждат.
Но... малко жабче скачало напред
и не след дълго стигнало върха,
младеж левент и тъй напет,
сякаш не познавало страха!...
Какво се случи? - питали се жабите.
Братството им заумувало...
Не, не става дума тук за.... "слабите",
просто... жабчето НЕ ЧУВАЛО!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
