May 25, 2005, 11:08 AM

Поиска

  Poetry
835 0 5

Поиска от силно вино да отпиеш,
че непосилна жажда те мори,
в коси лъчисти да заровиш
търсещи и синьо - галещи очи.

Поиска чисти, слънчеви простори,
светлина безкрайна да те озари,
жар - птица в ръцете ти да затрепти,
мигове безценни да ти подари.

Поиска с пръсти трескави и нежни
от женска пазва да пиеш топлота,
да те задъхва лудостта нетленна,
да вдъхваш с жадни устни от страстта.

Поиска от вино силно, забранено,
на пиянство диво да не устоиш,
виното от жена е подсладено,
дори на седмото небе ще бдиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихвам ви се, радвате ме!
  • Браво, много добре си го написала. Имаш 6 от мен
  • Финала със седмото небе много ми хареса Вино си омайно
  • Виното на любовта. Трудно се изтрезнява от него, а и по-добре. Хубаво настроение носи стиха ти!
  • Напомняш ми Гале ...една песен на Веселин Маринов..не си спомням точно заглавието...Пожелавам ти късмет!Нежно е!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...