Поиска да узнаеш как съм
Поиска да узнаеш как съм.
Така за теб написано и искрено
дано внесе ти чувството преминало
през тялото,
през мислите наистина.
Изключително запалени в емоции,
безкрайно искащи,
объркани,
отново да стоят в ръцете ти.
Заспивайки така отпуснато,
да чувстват пак вкуса на устните
и някак си с очи затворени
повеждаш ги
през трудните им спомени.
Целувай ги пак нежно, истински.
Така е хубаво,
усещам го.
Подръж ги още малко,
не завинаги.
Попитай,
но не искай обяснение.
Не чувстват,
нямат угризения, отпуснати така във дланите,
в душата им нахлу смирение.
Поиска да узнаеш как съм.
За мен не питай,
странен съм,
от друго измерение.
© Митко Донев All rights reserved.
