Apr 4, 2009, 9:58 PM

Поисках

  Poetry » Other
1.3K 0 5

Поисках да докосна небето,

да пипна звездите с треперещи пръсти.

Поисках да седна до Луната,

за да не е сама като мен, горката.

Поисках отново да обичам,

поисках го и срещнах теб.

И се плисна дъжд от небето,

и то дори заплака с мен.

Оказа се, че пак е грешка,

оказа се, че ти си друг.

Поисках да открадна любовта ти,

но останах пак само сянка на Луната.

04.04.2009

За Fly

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...