Apr 4, 2009, 9:58 PM

Поисках

  Poetry » Other
1.3K 0 5

Поисках да докосна небето,

да пипна звездите с треперещи пръсти.

Поисках да седна до Луната,

за да не е сама като мен, горката.

Поисках отново да обичам,

поисках го и срещнах теб.

И се плисна дъжд от небето,

и то дори заплака с мен.

Оказа се, че пак е грешка,

оказа се, че ти си друг.

Поисках да открадна любовта ти,

но останах пак само сянка на Луната.

04.04.2009

За Fly

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...