Oct 23, 2008, 5:58 PM

Пожали ме!

  Poetry
919 0 0

Пожали ме, жар стихийна!

Пожали ме, блуднице жестоко чародейна!

Без твоя дъх измръзнал ще погина,

сърцето ми без твойто в него страшно зейна!

 

Смили се над изсъхващите длани,

смили се над пречупената ми душа!

Животът ми отвъд света ти тъй презрян е,

без шепота ти топъл оглушах!

 

Прегарят болните от сол целувки,

очите ослепяват в гъста тъмнина.

Невернице, излъжи ме пак, че ти си тук,

подай ми къс от себе си и пламък топлина!

 

Аз, сгърчен във отсъствието ти, умирам,

глас нямам - „помощ” да крещя!

Последните искри от огъня ти да събирам,

не ще да оживея. Ти цяла трябваш ми - шептя...

 

Да те сънувам - пак ще ме разнищиш,

да те чертая с пръсти върху своите гърди...

Ще те жигосвам върху себе си, Огнище!

Стихни поне за миг, за два във мене се роди!

 

И пак умри! Стъпчи ми кухото сърце!

Без твойта ласка чупи се от вятъра дори!

Литни, проклинаща лика ми без лице,

с косите си от свещ мен цял ме изгори!

 

Скови усмивките ми - скъсани мечти,

сълзите ми удавени до дъно пресуши!

И залости към твойта обич всичките врати,

плътта ми тръпнеща с прощални думи напраши!

 

А раните, дълбоки като дънери,

със пръсти в ями гробни превърни!

Разровени от пръст, надеждите са корени,

изгнили, безоксидни. Въздуха върни!

 

Но не! Не млъквай! В стих не избледнявай!

Почерни с поглед цветния ми жаден взор.

Косите ми без твойте мигом побеляват!

В килия скръстена не ме заключвай ти, простор!

 

Недей изцежда всяка капка вяра,

поне троха от обич трескава ми обещай!

Не пускай от сърцето си невинно звяра,

а само дрехите разкъсани на мен - голтака, ти раздай!

 

Пожали ме, кралице непреклонна,

без твоите въздишки нощем остарявам,

без твоята прегръдка самотата е вековна,

единствено в оковата на твойте пръсти оживявам.

 

Пожали ме, бурьо, тъй ухаеща на жертви,

пожали ме, парещ мой болезнен звездопад!

И пак ме приеми с едничката ми клетва,

че ти си смисъла, зехира, целия ми свят!!!

23.11.2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...