Nov 13, 2020, 8:35 AM

Пожар

  Poetry » Love
476 0 0

Погледни ме сетен път,
накарай ме да затрептя отново,
ще докоснем плът със плът
и щастието ни е готово. 

 

Намигни ми палаво, с усмивка,
да се почувствам пак дете. 
Заведи ме в някоя градинка
и преплети със мен ръце. 

 

Пусни ми бавно блус парче,
сложи ръце на кръста ми извит
и там, под звездното небе
танцувай с мене до зори. 

 

Зеленото на твоите очи
по-скоро на пожар прилича 
и се страхувам да не прегори
и да спреш да ме обичаш.

 

Опари ме с огнената жар,
която свети във очите ти чаровни.
Не ме е страх от някакъв пожар -
ще вдишвам бавно от дима любовен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Veliyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...