Dec 26, 2008, 8:06 PM

Poждество

  Poetry » Other
729 0 2
Потръпват сенките бездомни
от дяволския смях.
Преливат вещерските стомни
от болка - черен грях.
Разтурени от злоба, многолики
се губят в хиляди лъжи
измамници, гадатели „велики” -
светът под тях лежи.
Владетели честта потъпкват
за златни няколко торби
и погледи пред тях помръкват - 
оплакват своите съдби.
Вони от бяс и тъне в похот - 
избраната земя кънти
от гневния Всевишен грохот -
сърцето и едва тупти...
Намери Бог от всички, двама -
смирени, тихи и добри,
преведе ги дори през драма - 
в утробата и син дари.
Поведе ги навън самотни,
във ясли меки настани ги,
ала не бяха те сиротни,
със вяра чиста осени ги.
Избягали от царя лош,
далече, Йосиф и Мария,
а нямаха и пукнат грош,
и всичко бе като магия.
В онази нощ - чудата, тиха,
светът не бе като преди,
пророци му се поклониха - 
Месия тайно Бог роди.. . . ... С пожелание за повече от чудесата на добрината и обичта в живота ни.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...