26.12.2008 г., 20:06

Poждество

727 0 2
Потръпват сенките бездомни
от дяволския смях.
Преливат вещерските стомни
от болка - черен грях.
Разтурени от злоба, многолики
се губят в хиляди лъжи
измамници, гадатели „велики” -
светът под тях лежи.
Владетели честта потъпкват
за златни няколко торби
и погледи пред тях помръкват - 
оплакват своите съдби.
Вони от бяс и тъне в похот - 
избраната земя кънти
от гневния Всевишен грохот -
сърцето и едва тупти...
Намери Бог от всички, двама -
смирени, тихи и добри,
преведе ги дори през драма - 
в утробата и син дари.
Поведе ги навън самотни,
във ясли меки настани ги,
ала не бяха те сиротни,
със вяра чиста осени ги.
Избягали от царя лош,
далече, Йосиф и Мария,
а нямаха и пукнат грош,
и всичко бе като магия.
В онази нощ - чудата, тиха,
светът не бе като преди,
пророци му се поклониха - 
Месия тайно Бог роди.. . . ... С пожелание за повече от чудесата на добрината и обичта в живота ни.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...