Звезди сияят в мрака,
с лъчи милват майката земя.
Душата ми теб чака,
че е ранена, тъжна и сама.
Луната в нощта съзирам,
усмихва се тя в тъмнината,
като я гледам разбирам
колко ми липсва светлината.
За слънце бленувам аз,
за чиста, извисена любов.
Ела в тоя нощен мраз
и ще получиш моя благослов!
© Георги All rights reserved.