Пойна птица от любов
Залъкът от моята погача
на две делих със моя враг
и чашата със вино, от която
пих, бе обща с него - пак...
И на мравката пътека сторвах,
помагах - никой не оставях сам.
Имане, власт на никой не оспорвах
и честно вадех своя хляб.
Живях живота си със обич
и молех се за по-различен свят,
лишен от злоба и от корист,
от мъка, болест и от плач.
Като днес ще дойде мойто утре
и аз над вас ще полетя -
пойна птица в пролетното утро,
която ви обича от душа!
© Добри Бонов All rights reserved.
