Покажи се
Покажи се
Идваш като южен вятър
и душата ми разлиства.
Този миг е толкоз кратък:
да останеш, не поиска.
Покажи се - да те видя!
Покажи се - да те вдишам!
Да крада ми е обидно
и не искам друго нищо!
© Цонка Петрова All rights reserved.
May 5, 2012, 7:59 PM
Comments
Comments
-
Благодаря ти, мила Маги!И на теб, Илко, радвам се, че сте ме посещавали! -
трогна ме...
до дъното на душата...
топъл, обичащ поетичен зов...
прегръщам те.. -
Не се краде, Вълчо, защото после "чуждото се взима насред път"! Благодаря, че сподели!
-
любов не се краде, Яна...
ако е истинска, сама ще дойде да потропа на вратата ти!
поздравления! -
Добре дошъл, Иван! Ти рядко ми оставяш коментари- дали рядко ме четеш или пишеш само когато стихотворението наистина много ти е харесало, не знам. И оставяш малко, но силни думи! Благодаря ти за присъствието на станичката ми!
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
