Покана
На прага ти
отдавна
мълчаливо стоя -
да вляза
нали ме покани.
През открехната врата
не мога -
резето да вдигнеш
забрави.
© Ласка Александрова All rights reserved.
На прага ти
отдавна
мълчаливо стоя -
да вляза
нали ме покани.
През открехната врата
не мога -
резето да вдигнеш
забрави.
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...