показах ти, какво е любов
Птица бях, измолих за теб от небето,
полет, в който да летиш устремен.
Високо те понесох с мен във сърцето,
да достигнеш върхът окрилен...
Там, където белите облаци стигат,
там, където бури зли не върлуват.
Зад предела на всички мечти,
там се ражда любов сред лъчи.
Вятър бях, и те галих в съня ти,
и те милвах, онемяла, с дъха си...
Слънцето бях, за да стопля денят ти,
и луна бях, омагьосваща с обичта си.
В сълза се превърнах, кротка и чиста,
ала даже в съня си покой не открих.
През бурите на душата преминах,
истинска само там, те намерих любов.
Взех те, на крилете си, бели и силни.
Носих те в сърцето си, в нощите светли.
И достигайки най-високите върхове,
ти показах, какво е любов...
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
а лъчите помолих, да греят за теб.
Само болката, за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
полет, в който да летиш устремен.
Високо те понесох с мен във сърцето,
да достигнеш върхът окрилен...
Там, където белите облаци стигат,
там, където бури зли не върлуват.
Зад предела на всички мечти,
там се ражда любов сред лъчи.
Вятър бях, и те галих в съня ти,
и те милвах, онемяла, с дъха си...
Слънцето бях, за да стопля денят ти,
и луна бях, омагьосваща с обичта си.
В сълза се превърнах, кротка и чиста,
ала даже в съня си покой не открих.
През бурите на душата преминах,
истинска само там, те намерих любов.
Взех те, на крилете си, бели и силни.
Носих те в сърцето си, в нощите светли.
И достигайки най-високите върхове,
ти показах, какво е любов...
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
а лъчите помолих, да греят за теб.
Само болката, за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
