Покланям се на капка от глухарче
Не казвам, че ще мина като мълния,
но без да трябва, няма да остана...
Шуми ли бистрата вода, за гърло е
и всяка глътчица запушва рана.
Умората ни няма съответствие,
макар че като хумор се маскира.
В една измама трябва да сме честни –
кога се раждаме, кога умираме.
Родена съм на хиляди години,
преди не осъзнавах, не тежеше.
Защо да помниш земното ми име?
-Ирония за рая, май че беше?
Небето е изпратило липите си.
Пчелите и празнуват, и се хранят.
Сега ако осъмна разточителна,
най-кротките ми ангели ще лаят.
Сега ако вървя под дъждовете,
ще бъда без чадър, но със цигулка
и не да преобръщам световете,
а раят да не ме посрещне мъртва.
