12.06.2020 г., 13:40

Покланям се на капка от глухарче

897 9 15

Не казвам, че ще мина като мълния, 
но без да трябва, няма да остана...
Шуми ли бистрата вода, за гърло е
и всяка глътчица запушва рана.


Умората ни няма съответствие,
макар че като хумор се маскира.
В една измама трябва да сме честни –
кога се раждаме, кога умираме.


Родена съм на хиляди години,
преди не осъзнавах, не тежеше.
Защо да помниш земното ми име?
-Ирония за рая, май че беше?


Небето е изпратило липите си.
Пчелите и празнуват, и се хранят.
Сега ако осъмна разточителна,
най-кротките ми ангели ще лаят.


Сега ако вървя под дъждовете, 
ще бъда без чадър, но със цигулка
и не да преобръщам световете, 
а раят да не ме посрещне мъртва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде, май трябваше да го заменя с
    Най-дивите ми дяволи ще лазят
    но то е все тая...
    Хубав ден , момичето ми!
  • "Сега ако осъмна разточителна,
    най-кротките ми ангели ще лаят."!!!
  • Благодаря ви, Хора!
    https://youtu.be/B-_8Z4GYqSQ
    Много музика да ви съпътства вдъхновенията!
  • Умората ни няма съответствие,
    макар че като хумор се маскира.
    В една измама трябва да сме честни –
    кога се раждаме, кога умираме.!
  • "ще бъда без чадър, но със цигулка"
    И всеки облак ще те разпознае
    по тихата мелодия бълбукаща.
    Един солист в оркестъра на Рая.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....