Поклон
Отново е утро и хващам тролея.
Пътувам през целия град.
Уредба надута попфолка го лее.
Седалки нарязани и ни един млад...
Побелели, а тръгнали с мотики, с пръскачки...
За зимата сбират, а ходят едва...
Един бил охрана, пък друга чистачка:
- То пенсийта само за ток и вода!..
Един го пребили, а друг го обрали,
трети пък паднал и счупил ръка:
- Ти чули, бе? Нашто в Ирак го заклали! -
забравил за себе си, трие сълза...
- С цървули сме тръгнали и ний за Европа!
Там може ли само на лук и фасул?!
Гладорията, щом ти на прага потропа,
гурбет ли, война ли - айде в Масул...
Към спирка последна подгони тролея.
На спирката гледаме - майка, дете.
Качиха се бързо. Те взряха се в нея...
Четящият даже поспря да чете...
Постръска... Проскърца... Затихна тролеят...
Залитайки, всеки попреви се на две.
Неволен, поклонът ни беше за Нея -
красивата българска майка с дете!!!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти!
-
"Неволен, поклонът ни беше за Нея -
красивата българска майка с дете!!!"
Поклон пред майката с дете, която въпреки несгодите е останала тук, у нас, в България!!!
За жалост и двете ми дъщери са в чужбина, имам и внуци, които растат там. Прокудени, забравени от президенти, правителства и парламенти - те устояват на несгодите в чужди страни. И кога ще се събудим, кога ли ще го проумеем, че младите, умни българчета заминават без обратен билет за връщане! Пишем, говорим си на маса, но до там. Няма да се оправим, докато спим! Доказано е във времето, че без кръв няма промяна! Докато си траем, няма да променим нещата в държавата!
Избори отново и... какво ще се случи?... Нищо ново под слънцето!!!
Ще се обезличим, ще се заличим както е тръгнало!!!
Пиша така, а и звуча по същият начин, защото съм гневна, ама много, много гневна, че станахме модерни баби в скайп и фейсбук и ходим да помагаме за всяко ново внуче на повикване - другаде, зад граница...
И как? И до кога ще е така???
Хубав петък, Краси!!!"
-
Благодаря ти!
-
На фона на плачевната действителност красива майка с дете.. Има надежда и красотата все още ни радва. Адмирации за силния стих!
-
Много ви благодаря!
-
Тъжна действителност до болка !
Прекрасно чрез думи показано и силно докосващо!
Поклон ! -
без думи!
-
Благодаря!
-
Реалността - много трагично картина...!!!
-
Най -доброто огледало са мъжките очи!
-
Винаги си ценял женската красота!
-
Благодаря ви!
-
Зем... настръхнах, толкова силно и тъжно...
-
Благодаря ви!
-
"Красавица българка, майка с дете..." и на Вас поклон за хубавия стих, за истината, показана ни така деликатно!
-
Майстор си, признавам!
-
Благодаря ви!
-
Залисани в сивото ежедневие, забравяме за смислените неща в тоя живот.
-
Винаги бъркаш в душите със стиховете си!
Защо ли!? Защото пишеш с твоята!
Поздрави, Краси! -
Благодаря!
-
Поклон пред майките- старите и младите- с малки и големи деца! За тях е най-трудно, но остават и не се предават! Браво!
-
Благодаря ти!
-
Поклон!
-
Има, има - гробищата пораснаха, младите в чужбина, тука който устиска!Благодаря ти!
-
Действителност, която и днеска царува.Няма нищо променено.Така е. Браво Краси
-
Писал съм го преди години, ама като го видях публикуван пак ми се насълзиха очите. Благодаря ти!
-
Тъжната родна действителност...
Силно въздействаш текст. -
Благодаря ти Белла, така трябва да бъде! Бях го забравил това стихо, докато един вестник миналата седмица не го публикува.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
