Поклон
Отново е утро и хващам тролея.
Пътувам през целия град.
Уредба надута попфолка го лее.
Седалки нарязани и ни един млад...
Побелели, а тръгнали с мотики, с пръскачки...
За зимата сбират, а ходят едва...
Един бил охрана, пък друга чистачка:
- То пенсийта само за ток и вода!..
Един го пребили, а друг го обрали,
трети пък паднал и счупил ръка:
- Ти чули, бе? Нашто в Ирак го заклали! -
забравил за себе си, трие сълза...
- С цървули сме тръгнали и ний за Европа!
Там може ли само на лук и фасул?!
Гладорията, щом ти на прага потропа,
гурбет ли, война ли - айде в Масул...
Към спирка последна подгони тролея.
На спирката гледаме - майка, дете.
Качиха се бързо. Те взряха се в нея...
Четящият даже поспря да чете...
Постръска... Проскърца... Затихна тролеят...
Залитайки, всеки попреви се на две.
Неволен, поклонът ни беше за Нея -
красивата българска майка с дете!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
