Mar 3, 2009, 10:21 AM

Поклон пред чедата ти и теб, България

  Poetry » Civic
1.3K 0 20
Отекват тежки стъпки
по прашния неравен път
и слепи погледи на воини
пронизват тъмен хоризонт.
Синовете на една страна
превърнаха съдбите си
в безсмъртна вечност,
за нея бяха те готови
с чест достойно да умрат.
Поклон пред гения на Ботев
и делото на Левски,
пред светлите идеи
на техния бунтовен дух.
Сред поток от кървави сълзи
и мъртвите тела на
невръстните си рожби,
Баташки майки станаха
български светици.
Поклон пред чедата ти,
поставили над всичко
неугасващата вяра в теб,
пред хиляди безименни герои,
паднали незнайни в боя
с името ти на уста.
В душите си да пазим
вечно спомена за тях.
От примера им днес
да черпим свежи сили.
Над времето чутовен ръст
е извисила една земя
с корени във вековете.

Поклон пред теб, България!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...