СашоМ (Сашо Маринов)
43 1297
Jul 26, 2009, 5:53 PM

Поклон пред паметта ти, татко! 

  Poetry » Other
11145 0 14

                          Коварна болест с теб ни раздели,

                          отиде си завинаги и сирак ме остави.

                          Аз винаги ще помня

                          как на раменете носеше ме ти

                          и любовта си към морето

                          всяко лято ми дари.

 

                          В тоз момент огромна мъка

                          стиска моето сърце, душа.

                          Като дърво без корени

                          и като птица с прекършени

                          крила е сега душата ми.

 

                          Аз още виждам красивото лице

                          и твоите добри очи.

                          И като на филм пред мен

                          изплуват скъпи спомени.

                          Ще бъдеш винаги с мен

                          в мислите, сърцето и душата.

                          Поклон пред светлата ти памет!

 

                         

                          Приятели мои, животът е кратък. Обичайте се и ценете мига!       

© Сашо Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??