Поклон пред паметта ти, татко!
Коварна болест с теб ни раздели,
отиде си завинаги и сирак ме остави.
Аз винаги ще помня
как на раменете носеше ме ти
и любовта си към морето
всяко лято ми дари.
В тоз момент огромна мъка
стиска моето сърце, душа.
Като дърво без корени
и като птица с прекършени
крила е сега душата ми.
Аз още виждам красивото лице
и твоите добри очи.
И като на филм пред мен
изплуват скъпи спомени.
Ще бъдеш винаги с мен
в мислите, сърцето и душата.
Поклон пред светлата ти памет!
Приятели мои, животът е кратък. Обичайте се и ценете мига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашо Маринов Всички права запазени
