Майко Земльо, хранилнице наша,

щедро даряваш потния труд,

ръцете чевръсти, потно чело,

познаваш трудово дело...



И поклон след поклон неуморно,

за всяка тревичка... поклон..

Бурена чистим, снага без щир,

садилото шета... безспир...



Нозе уморени нежно галиш,

крачета боси в пръстта...

И болка гониш лековито,

в недрата... цярче е скрито...



Благодатна майко, Земльо мила!

Храниш и даряваш сила...

А ленивеца вечно гладува

и бурена си бушува...





Ех, щедра си, майко благодатна!

Щедра за всеки поклон...

Птици весело, мило припяват,

душа ми щедро даряват...



Е.Калчева