Покой
Покой
След жаркото денуване гората
намята хладното си облекло.
Над цветната палитра на листата
започва тайнство.
Шепти край нея мъдрата река,
окъпала надничаща луна,
над нея път провесила ръка
потъва в дрямка плачеща върба.
Сънливи птици в гнезда се гушат,
с надежда да намерят там покой.
Заспивайки, готови да послушат
бръмчене сънено на пчелен рой.
Брега покриват сенки разпилени,
разхвърляни от нощния ветрец.
Щурци свенливи, от музика опиянени,
на крехкия покой плетат венец.
От тоз покой сърцето не заспива,
а спомени лудуват в пеметта.
С желания и страсти се опиват
и чакат мъдростта на утринта.
© Йордан Йорданов All rights reserved.
