Любовите им ще блестят във бяло
Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак -
така полага се по ритуала.
На гроба не поставиха и знак -
покойната без име бе живяла...
Дали пък тя лежи във този ров,
сега е безпредметно да го мислят...
Ерзац била е тяхната любов!
От фалша беше време да се чистят!
На връщане притихналият парк
изпрати ги със глухо шумолене...
Кафе по навик обещаха пак -
ако се видят - някога, след време!...
В различни кръчми пиха по едно
за хубав старт на новото начало -
да бъде то наистина добро!...
Любовите им ще блестят във бяло!...
© Роберт All rights reserved.
