Поколение сляпо

Защо фалшив е светът!
И как фалшиво е всичко!
Сив и студен е денят,
бие сърцето самичко.

Идващ прелом ни е чужд
и суетата върлува.
Чупи стеблото ни дъжд,
а глупостта тържествува.

Свиваме в немощ ръце
и оправдаваме съвест.
Восъчно бледо лице 
тръпне над изгрева бъдещ.

Грозно превзет маниер
корени здрави преплита.
Даже до верен авер
сигурност болна  отлита.

Фалшът е тежкият трон
на поколение сляпо.
Той съществува чрез взлом
и сред нехайство пред злото.