Silence (Яна)
11 22
May 22, 2009, 7:58 AM

Покорството на световете 

  Poetry » Other
607 0 2

Какво от туй, че измислен живееш

и аз отдавна едва съществувам.

Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,

играя си с него, а после го стъпквам?

 

Аз вземам те само, когато си нужен

на моите чувства, а разум не трябва.

Нали за това те създадох? Напразен.

Недей да упрекваш  страха ми бездомен.

 

Той идва, когато се ражда нощта. 

Облечен в доспехи от истини смели.

И аз те създавам от нищо, сама,

играейки с чувства отвъд нови предели.

 

Недей да ме съдиш ненужно,

затуй, че без мисъл и свян те убивам.

Аз чакам живота просто да мине,

без да желая собствен да имам.

 

Затуй благодарно смирен ти бъди

на своята слабост и силата в мен,

че от теб аз отпивам със жадни очи,

заловени в капана на черния ден.

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??