Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце -
повехнали, напомнящи решетки,
затвор доживотен сякаш се кове
в душата на застинала рулетка.
Не се познавам, аз ли съм излъгана?
Кога е минал животът по това лице...
В суетата на безсмислени илюзии
и глътка свобода дори не взех. ...