Jan 20, 2010, 6:46 PM

Покрито огледало

Poetry » Philosophical

1.4K 0 15

Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.

Закривам очите си с ръце -
повехнали, напомнящи решетки,
затвор доживотен сякаш се кове
в душата на застинала рулетка.

Не се познавам, аз ли съм излъгана?
Кога е минал животът по това лице...
В суетата на безсмислени илюзии
и глътка свобода дори не взех.

Нечий друг образ - удавил се e в мене.
Нечия тъга. Монотонна. Със бръчките...
Затвор от емоции. Неизживяно. Безвремие.
Огледало, от моя лик ли взе всичките?

И сълзитe - отронени във късни вечери,
издълбали по страните - корита на реки...
О, колко книги за любов! Прочетени!
В огледалото има от тях само трохи.

Покривам те днес със бял чаршаф!
За духове разказвал си, нали?!
Малко светлинка, за моя малък мрак -
но кому е нужна истина, кажи?!
Тя задълбочава! Тя Задавя?
Мерси!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

boxitiger (Димитър Иванов)

Поздрави!

2010-02-03T10:37:35+02:00
Evangelin (Ив)

Дойдох, видях, оцених! Хубаво е!

2010-01-24T16:26:52+02:00
Vagabontki (Виргинс- Фаяри)

Може,не е лошо като идея!

2010-01-23T17:26:58+02:00
pureblack (Георги Колев)

...белите чаршафи не са вече на мода... може да си покриете огледалото с нещо по- шарено- сем Симпсън примерно по- забавно е

2010-01-23T17:10:12+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Много хубав стих!
Поздравления...колкото и да сте!

2010-01-23T11:09:31+02:00