Покрив
Когато заспивах в пещерата
Се молех за покрив от дъски.
Когато заспивах под дъверна стряха
Си мечтаех за червени керемиди.
Когато се завивах с изгнил картон
Си мислех за свода на някой замък.
Когато заспивах под таван от бетон
Копнеех за селския сламен навес.
Докато гледах скучния бял таван,
Полилея, който свети без светлина.
Искаше ми се да съм пак в оная пещера.
И посред нощ ме будеше един кошмар:
Как мечтая покрив да ми е звездното небе,
Но виждам над себе си само капак на ковчег.
© Ваня Накова All rights reserved.
