Nov 17, 2008, 10:03 PM

Полет... спомен... кратка раздяла...

  Poetry » Love
3.3K 0 9
Понеси ме в тихата вечер,
с обич жарка, ех, ти спомен мил...
Нощта пак спуска звезден  воал,
тишина... гласа любим долавям...
Притварям очи, и пак в съня
на ласките нежни се осланям,
спомен скъп, ласка вълшебна,
подклажда страст в душата...
Какво е време, кратка раздяла?...
Сърцето помни, душата чака,
полети любов омайна, крилата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...