Полета в мен
„Предчувствам...
Някъде наблизо
една самотница ми махва –
потайна като Мона Лиза,
издайна като Гола Маха"
(Автор: Атанас Капралов)
-------------------------------------------------
Предчувствам облаци оловни,
надвиснали от свъсено небе,
гръм, светкавици и буря,
която моя рай ще погребе,
и бели ангели разплакани,
как ми приготвят черна клада,
прелюбодейка рая осквернила,
присъдата - на Алигиери АДА.
Но въпреки това не ме е страх,
обличам везаната риза, в слънце цяла,
същата, с която Рада покори Шибил,
и кръстопътно ще те срещна бяла,
не ми се вричай, не обичам думи,
мразя театър с нереални роли,
миг-вечност само подари ми,
и бяла сцена за сърцата голи.
Магьосница с очи на Мона Лиза,
горда като Онегиновата Татяна,
грешна и свята като Йовковата Женда,
не се страхувам от катрана на казана,
фриволно дръзка като Гола Маха,
красива като Омировата Елена,
с пролетни коси като на Жулиета,
да възкръсвам като Феникс съм родена.
И от моето време във друго време,
знам, светлото светла ще ме съхрани,
дори чернилката пъклена на ада,
не може полета във мен да победи,
защото Бог дари ми нечупливи криле,
с тях летя високо и не ме е страх,
от вълшебна истина са сътворени,
звукът на светлината пее в тях.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
