Nov 7, 2014, 7:41 AM

Полиграфия

  Poetry
1.2K 0 7
Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците …

И в интимният унес на проза,
в пантеона от думи и ритъм,
под покрова на днешната муза,
се улавям, че ставам излишен…

Но съм знак, но съм жива частица,
от играта на чувства и страсти
и по изгрев събирам трохите
от софрата на звездното парти.

Старомоден, скептик по душа,
не познавам Иисус от квартала
и макар съм Йоан на книжа,
не предеричам и не кръщавам.

Но мечтая на глас и на сън
да изгоним лъжците от храма ни,
пък тогава с врабците навън
ще печатам последно издание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

  • А, наново си го пуснал, трябваше само да редактираш буквичката
    Пак си го прочетох, струва си да препрочиташ такава поезия.
  • Но съм знак, но съм жива частица,
    от играта на чувства и страсти
    и по изгрев събирам трохите
    от софрата на звездното парти.

    Наистина много добро!
  • Много ми хареса!
  • Хубаво стихотворетие, Андромен
  • интересно се е получило - поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...