Полилей ли ще купиш, любими?
Полилей ли ще купиш, любими?
И сервизи с кристалните чаши!?
За какво са ти? Просто вземи ме!
Звън кристален са моите устни.
Докосни ги със пламък от жажда,
за да чуеш звъна на камбани.
После с шепи греби и ме имай
с длани парещи - сребърни струни!
Още лято е, светят звездите...
и небето е много красиво.
Полюлей ме любовно в очите
и наливай ми вино пенливо!
Да затрепкам по теб звездоструйна,
и да пея от трепети цяла...
Не ти трябват полилеи, любими!
(Любовта в мене още е жива.)
Но не трепва във теб оня спусък,
да разстреля във нас тишината.
Щом желаеш, купувай що искаш!
Размечтах се отново в съня си...
И сервизи с кристалните чаши!?
За какво са ти? Просто вземи ме!
Звън кристален са моите устни.
Докосни ги със пламък от жажда,
за да чуеш звъна на камбани.
После с шепи греби и ме имай
с длани парещи - сребърни струни!
Още лято е, светят звездите...
и небето е много красиво.
Полюлей ме любовно в очите
и наливай ми вино пенливо!
Да затрепкам по теб звездоструйна,
и да пея от трепети цяла...
Не ти трябват полилеи, любими!
(Любовта в мене още е жива.)
Но не трепва във теб оня спусък,
да разстреля във нас тишината.
Щом желаеш, купувай що искаш!
Размечтах се отново в съня си...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
