Политам с птиците на светлината
Изтръгва ме надеждата от блатото,
в което болката е без слова.
Затъвах аз сред сенките... Едва
се влачех без посока в непознатото.
На светъл бряг ме чака с песен ятото
готово в идното да полети
и дух спасяващ казва ми: " И ти
политай с него за да бъде лятото.
Крилете си отърсвам от калта -
от всичките заблуди и обиди.
Ще ме посрещне с вяра любовта,
душата красотата пак да види.
Политам с птиците на светлината
и слънчево небе е над земята.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
