Sinja-Luna (Диана Павлова) Sinja-Luna (Диана Павлова)
26
Oct 1, 2010, 1:52 PM

Полог

  Poetry
887 0 9

 

П О Л О Г


вихърът отгони

фарисеево небе от полога

изгря най-ярката звезда

Иисус се новоражда и

 

се новороди хлябът

се новороди вратата

се новороди камъкът

се новородих в Теб

се новороди в мен

Божествената Светлина

единствено себеподвластна

 

възторжени лотоси

прелива душа на цимбал

космическо яйце се оплита

 в медени нишки

застигам се сливам се и се разделям

с лабиринтите на същността си

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Rondissima (Соня Емануилова)
    Rondissima (Соня Емануилова)
    ... съжалявам, но на мен стихът не ми звучи искрено...
    прозира ми повече показна еуфоричност отколкото религиозност
  • Sinja-Luna (Диана Павлова)
    Sinja-Luna (Диана Павлова)
    Много е тънък леда под Вас, Тошко! Поздрав! И успехи в поезията!
  • LeChevalier (Тошко)
    LeChevalier (Тошко)
    Бла-бла. В Библията яйца няма. Тая история с великденските яйца си е просто поредният езически имплант в православието.
  • Sinja-Luna (Диана Павлова)
    Sinja-Luna (Диана Павлова)
    От митологична гледна точка яйцето се осмисля като първоизточник на живата материя. Вярно, митът за космическото или световното яйце, което дава живот на хората, растенията и зверовете, е характерен за много езически религиозни системи. В християнската митология яйцето е символ на безсмъртието,а великденските яйца вече носят идеята за възкресението и надеждата. Ето това е и акцентът при мен - безсмъртие, възкресение и надежда, които носи Иисус. Няма богохулство.
  • campfire-flood-piss (Дистопия ван дер Стоопиа)
    campfire-flood-piss (Дистопия ван дер Стоопиа)
    BUDDHA rules

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0