Откривай ме във полета на птиците,
разливай ме във вятърна омая,
погалвай ме, както дъжда ресниците,
и приласкай ме... нека да съм бяла.
Открита съм... в очите ти живея,
от чувствата се храня безметежно,
в душата си... се свивам ослепяла,
свободна съм... макар че не проглеждам.
И кратка е на мислите съдбата,
и е постлана със цветя и сухи клони,
и вещерското настоятелно очакване,
е стон след стон... в илюзии сурови. ...