Полудиво
ПОЛУДИВО
Откривай ме във полета на птиците,
разливай ме във вятърна омая,
погалвай ме, както дъжда ресниците,
и приласкай ме... нека да съм бяла.
Открита съм... в очите ти живея,
от чувствата се храня безметежно,
в душата си... се свивам ослепяла,
свободна съм... макар че не проглеждам.
И кратка е на мислите съдбата,
и е постлана със цветя и сухи клони,
и вещерското настоятелно очакване,
е стон след стон... в илюзии сурови.
И в бъдещето... на изсечените полети,
заблудите свирепо маршируват,
от вечните закони сме обрулени,
подлъгани... душите негодуват.
Но ти пази ме... вярно до сърцето си,
не ме похарчвай за илюзии фалшиви,
от мимолетността ме крий в съзнанието,
и не дресирай чувствата, ще си останат полудиви.
© Силвия All rights reserved.
