Jan 5, 2009, 6:45 PM

Полунощ

  Poetry
1.2K 0 19

Когато стрелките се срещнат

в дванайстия час на нощта,

очите ни мигом ще блеснат

с гореща любовна искра.

 

Отново със теб ще посрещнем

годината нова пред нас

и устни с любов ще докоснем

във този величествен час.

 

Ще пием на глътки шампанско

с бенгалски огън във ръка,

ще гледаме нощното царство,

окъпано с пъстра заря.

 

Сърцата ще бият неспирно,

потънали в ритъм на валс,

душите ще плуват ефирно

във чест на щастливия час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...