May 25, 2016, 8:19 PM

Полунощ

  Poetry » Love
576 0 1

В полунощ
часовника целувам
и броя до три, 
за да ми се сбъднеш ти. 
До мен си, 
а те искам, 
не спирам да желая
всяка твоя част. 
До мен си, 
а няма край
помежду ни
тази страст. 

 

Гореща е, изпепелява, 
само крачка и ще изгорим, 
но от това не се лишавай, 
от пепелта ще се възродим. 
Любовта ни ще тлее, 
вечно ще бъде така, 
никой не ще посмее
в живота ни да внесе тъга. 

 

Любими мой, 
ние сме влюбени,
значи съществуваме. 
Или живеем за любовта?
Казваш, че няма съдба, 
но аз вярвам, 
че тя ни събра. 
Аз знам какво любов е, 
защото ти ми я показа. 
Ти си моята любов, 
значи ти си 
живота. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...