Полъх от безкрая

Poetry » Other

584 0 1

На дъщерите ми – Есин и Севил – с обич!

В утрото – под слънцето засмяно –

с поздрав тих посрещам полъх нов –

с листопад и есенна премяна

Бог ни праща своята любов!

Той ни дава знаците природни

здраве във снагите да крепим,

духом – обновени и свободни –

за ИСКРИЦАТА ЛЮБОВ да бдим!

Тя в сърцето се преражда – зная –

и Е цвят от вишна красота –

за да свети ярко във безкрая –

като малка КОЛЕДНА ЗВЕЗДА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0