15.11.2016 г., 13:18

Полъх от безкрая

583 0 1

 

На дъщерите ми – Есин и Севил – с обич! 

 

В утрото – под слънцето засмяно –

с поздрав тих посрещам полъх нов –

с листопад и есенна премяна 

Бог ни праща своята любов! 

 

Той ни дава знаците природни 

здраве във снагите да крепим, 

духом – обновени и свободни –

за ИСКРИЦАТА ЛЮБОВ да бдим! 

 

Тя в сърцето се преражда – зная –

и Е цвят от вишна красота –

за да свети ярко във безкрая –

като малка КОЛЕДНА ЗВЕЗДА... 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айдън Софуев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...