Тук, в тази могила
почива моята майка.
Мир на праха и....
Когато тя беше жива,
аз изплаках всичките сълзи,
а сега гроба с какво да полея?

Паметник няма.
Паметта е измита.
Има груб кръст само
над добро и над злото...

Имам и спомен:
дворче китно, градина,
заградено място с кокошки.
И майка ми с ножица 
реже крилата
на ярката, пожелала да 
литне високо.

Та тази ножица получих
в наследство.
Тя сама реже на кръпки
живота ми
и обезкрилява всички смели
мечти и плахи надежди.

С нея кастря 
на гроба майчин тревата -
една закъсняла ,безмислена
и тъжна разплата...