Помнете ме, бях звездният клошар
ПОМНЕТЕ МЕ, БЯХ ЗВЕЗДНИЯТ КЛОШАР
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда,
и винцето си да не пия сам, защото самотата е измама! –
и случа ли на четвърт шпек салам, да си го делна с други гладни двама,
да споделя тютюн – една лула, със просяка пред килнатата черква,
защото, както просто е дошла, един след друг Съдбата ни зачерква,
и от добрия Лунен календар – щом някой ден Животът ме отсвири,
помнете ме? – бях звездният клошар, изпил за ваше здраве две-три бири.
© Валери Станков All rights reserved.
