Помни
Потъна ли ти кораба голям?
Всъщност не е кораб, а гемия.
И ти не си моряк, в този океан
потъваш сам, сред лошотия.
Сам пълниш си душата с кал
измисляш си опасности, беди,
падаш сам в тях, неразбрал
страхуваш се, много те боли.
Сценария си пишеш и четеш,
тълкуваш и се жалваш от това.
По бързей пускаш се, да спреш
не знаеш как. Живееш си така.
Потъна ли ти кораба? Добре,
подай ръката си и сал пусни...
Помни, че в голямото море
доброто още живо е. Помни!
© Анета Саманлиева All rights reserved.
